сряда, 29 септември 2010 г.

Учителят



Един ден млад писател силно разгневен нахлул в школа за поети. Там бил пратен от родителите си тъкмо след като спечелил с тристишие императорската награда за литература и то било записано със златен туш в Голямата книга на Поетите, заедно с личното му и бащино име. Та кой на този свят би бил способен да му каже нещо повече за изкуството на поезията? Нали бил изучавал търпеливо вече десет дълги години всички правила и бил прочел старателно всички свитъци със стари и нови поети, а сега въпреки оказаните му почести родителите го задължавали да бъде посушник на някакъв никому неизвестен и беден учител, наместо да остане в имераторския двор, където заслужено да жъне плодовете на славата.

В тясното предверие се било стълпило нетърпеливо множество, но никой никого не блъскал, никой не шумял, просто очаквали. Младежът застанал пред случаен човек, облечен в поизвехтяла, обикновена индигова драха и нарушил мълчанието с рязък тембър.

- Какъв е този учител, дето ни кара да чакаме. Какъв е той?!, за да ме принуждава да чакам?! Какви дрипльовци са учениците му, защо изобщо съм принуден да стоя тука?!

Тогава се обърнал към въздържания мъж с индиговата дреха.

- А ти, доста възрастен си, а също чакаш с келешите. Какъв си? Нима поет?! Нима си печелил и награди?!, защото казват тук всички били имали такива, и ти ли си по-добр от мен?!

- Не съм чак толкова добър, още се уча... имам малко... около двадесет и пет творби записани в императорската книга. Тихо отговорил.

Това бил учителят.

На мига надменният младеж притихнал. Собственото му майсторство, собствената му гордост го отвели при учителя, но трябвало да позволи и на собственото си смирение да се роди.



всеки следващ път
щом заминаваш
все по-дълъг е пред тебе пътят





 

вторник, 28 септември 2010 г.

Милостта




Каква милост!
За всяка тревичка
лъч има слънцето



събота, 25 септември 2010 г.

Лястовици



вече няма телеграфни стълбове
лястовиците
не кацат по e-mail-и




петък, 17 септември 2010 г.

Из "Девизи"



Възвишен е животът
                                          когато е дързост
    непримирение с
                                          ленивата гордост
   пази ме да не ме изкушва
                                         суетливият мързел
  отдето започва
                 всяко безсмислие на
                                         инатливата глупост

неделя, 12 септември 2010 г.

Не зная как




  Не зная как спечелих живота
   нито как го загубвам
                                    да бъдеш сякаш най-вече
                                    е да понасяш невежеството свое
     парадоксът на усилието да съществуваш
                                                                           тук така сега
       и най-сетне
                     заслепен пред
                                     чудото и ужаса

                    всичко тук неведомо живее

събота, 11 септември 2010 г.

Последна наслада



каква наслада
да се отпуснеш
потока да те отнесе



сряда, 8 септември 2010 г.

Прозренията на лекотата



   Всеки слънчев ден за природата е празник
                развеселяват
                                   гласовете
                жуженето в тревите
      ромонът
               тишината сладка
                         в уханията спомени пробудени
   животът на живинките
        сенките и златото на лъчите
безгрижието на облаци
потънали във светлини
                                    прозренията на лекотата
                      и тези водни огледала сребристи

удивлява всичко тук

                                          недоскучава красотата