вторник, 11 август 2009 г.

Въпреки тишината



Език за мълчанията?!
сенки на листа
по пътя

Мълчанието



Толкова далеч е
всичко
тишина от изгубена радост

Припомняне



Следи от нещо забравено
някакъв свят
тук изоставен

понеделник, 10 август 2009 г.

Лекотата


Не оставяй
лицето си без израз
нима празно е небето

Какво упорство



Най-сетне сред пустотата
срещу самотата
на небето да възроптаеш

Усилието



Какво упорство
сред пустотата
тишината да бъде молитва

Надежда в красотата


Какво упорство
тук да бъдеш
и още за красота да молиш

Доверието



Къде отивам
накъде ме водиш
през тази твърде дълга самота

Забравеният хоризонт



Прашинка по прашинка
в самотата се губи
надежда за хоризонт

Отвъд тишината


Вятърът видях огънат
за миг
в пясъците стихнал

Псъчен часовник



Време - пясъчен часовник
от мен към вечността
отронват се прашинки

Самотата на пясъците



Никоя пустиня
не подозира
пустотата си


Вятърът видях огънат
за миг
в пясъците стихнал


Пясъци прострени
до тъгата
не смогват вятъра да утешат

Вятърът скърби с миражи
пустинни пясъци
развява


Пустиня
красивата самотата
където мълчиш

Причудливо
пустинята плава
по река от ветрове


Мъка и самота
влачи пустинята
пясъчен часовник

Дюни
бедра лежащи
за вечен сън съблазън

Музика от ветрове
пясъчни ноти
хоризонтът е молитва


Дюни –
самотен глас
до дълбините на небето

Така мъдра
самотата на пясъците
моли за гласа Ти