събота, 25 декември 2010 г.

Весела Коледа!!!



Не е нужно много
вселена
в която да обичаш


четвъртък, 16 декември 2010 г.

Първи сняг


радост от първия сняг
надежда
за нов свят

вторник, 14 декември 2010 г.

Звездният хаос


звездният хаос
при поглед оттук
напълно съвършен


четвъртък, 9 декември 2010 г.

На листеца



Кому съм нужен?!
на листеца
за да възкликна когато се отронва

вторник, 7 декември 2010 г.

Заради крехкостта


Към тебе нежността
и твоята нежност
какво опровержение на свирепата жестокост
победено е
                      цялото безумие на света
от тази крехка крехка сила
          от капчицата
            срещу океана цял
и животът
                 инак празен и нелеп
си заслужава
ей тъй не заради голямото
        а за малкото почти невидимо
                     заради крехкостта

събота, 27 ноември 2010 г.

Голямата любов



и голямата любов
се преживява
забравих телефонния ти номер

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Ветрове




безмилостни ветрове
музика
без мелодия

сряда, 10 ноември 2010 г.

Смисълът


на мойта мила баба Печо


баба
точи  баница
подрежда света

вторник, 9 ноември 2010 г.

Врабчета



по сухите клонки
пак пърхат листа
врабчета


сряда, 3 ноември 2010 г.

Език за надеждата




Есента
 открива нов език
за надеждата


вторник, 26 октомври 2010 г.

Надвесване



сам над себе си надвесен
в небе или във бездна
 политам


*За илюстрация е използвана репродукция на Caravaggio (Michelangelo Merisi) 1571-1610, Narciso;

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Могат ли думите



Могат ли думите

да разтърсват тъй силно като музиката
           способни ли са
да обгръщат като гледки
                    или да повдигат като ласки
могат ли да бъдат повече от придихания на отчаянието
        че музиката е само трепет
             че гледката е илюзия
                  че ласката е мигновение


           могат ли да спасят
поне
          безплътието ни
                   или само го изричат
                                               безброй пъти

вторник, 19 октомври 2010 г.

Срещу тишината



Октомврийско щурче
едва едва се опълчва
 на тишината 


петък, 15 октомври 2010 г.

Есенни листа



Eсенни листа
тъга
в безброй цветове

сряда, 13 октомври 2010 г.

Слънчеви зайчета



Цял ден надбягват се
слънчеви зайчета
със вятъра

събота, 9 октомври 2010 г.

Неочаквана музика




дървено мостче
клавесин 
за стъпките

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Пред тайната



Всички стоели търпеливо, чакали дълго. По някое време Учителят се помръднал бавно и отворил вратата. Стаята била празна - там нямало никого. И рекъл:

- Чакахме да дойде тишината!

Махнал бавно почти тържествено с ръка като покана или като да показва нещо важно:

- Ето поезията!

Добрият учител е не този, който дава много, а който дава щедро.



където и да идеш
носи
и себе си и тишината



Учителят І

неделя, 3 октомври 2010 г.

Говорим за нужното




Говорим за нужното
                          за покупките и храната
                              съседите и приятелите
                              последния спектакъл
                              любимата музиката
                          за някоя книга

 не сме отронили ни дума

                                 за най-важното

            но всичко това повседневно
някак е изрекло
            онова за което думите не стигат
                               за което няма език
 само трепет
                    полутон
                                 почти усет
за отнова предчувствие за смисъл
възможно когато
                            ей тъй просветва
безгрижно
             когато
                       където
                                   както
                      си иска
                  без предупреждение

сред всичко станало
                                   ненужно


сряда, 29 септември 2010 г.

Учителят



Един ден млад писател силно разгневен нахлул в школа за поети. Там бил пратен от родителите си тъкмо след като спечелил с тристишие императорската награда за литература и то било записано със златен туш в Голямата книга на Поетите, заедно с личното му и бащино име. Та кой на този свят би бил способен да му каже нещо повече за изкуството на поезията? Нали бил изучавал търпеливо вече десет дълги години всички правила и бил прочел старателно всички свитъци със стари и нови поети, а сега въпреки оказаните му почести родителите го задължавали да бъде посушник на някакъв никому неизвестен и беден учител, наместо да остане в имераторския двор, където заслужено да жъне плодовете на славата.

В тясното предверие се било стълпило нетърпеливо множество, но никой никого не блъскал, никой не шумял, просто очаквали. Младежът застанал пред случаен човек, облечен в поизвехтяла, обикновена индигова драха и нарушил мълчанието с рязък тембър.

- Какъв е този учител, дето ни кара да чакаме. Какъв е той?!, за да ме принуждава да чакам?! Какви дрипльовци са учениците му, защо изобщо съм принуден да стоя тука?!

Тогава се обърнал към въздържания мъж с индиговата дреха.

- А ти, доста възрастен си, а също чакаш с келешите. Какъв си? Нима поет?! Нима си печелил и награди?!, защото казват тук всички били имали такива, и ти ли си по-добр от мен?!

- Не съм чак толкова добър, още се уча... имам малко... около двадесет и пет творби записани в императорската книга. Тихо отговорил.

Това бил учителят.

На мига надменният младеж притихнал. Собственото му майсторство, собствената му гордост го отвели при учителя, но трябвало да позволи и на собственото си смирение да се роди.



всеки следващ път
щом заминаваш
все по-дълъг е пред тебе пътят





 

вторник, 28 септември 2010 г.

Милостта




Каква милост!
За всяка тревичка
лъч има слънцето



събота, 25 септември 2010 г.

Лястовици



вече няма телеграфни стълбове
лястовиците
не кацат по e-mail-и




петък, 17 септември 2010 г.

Из "Девизи"



Възвишен е животът
                                          когато е дързост
    непримирение с
                                          ленивата гордост
   пази ме да не ме изкушва
                                         суетливият мързел
  отдето започва
                 всяко безсмислие на
                                         инатливата глупост

неделя, 12 септември 2010 г.

Не зная как




  Не зная как спечелих живота
   нито как го загубвам
                                    да бъдеш сякаш най-вече
                                    е да понасяш невежеството свое
     парадоксът на усилието да съществуваш
                                                                           тук така сега
       и най-сетне
                     заслепен пред
                                     чудото и ужаса

                    всичко тук неведомо живее

събота, 11 септември 2010 г.

Последна наслада



каква наслада
да се отпуснеш
потока да те отнесе



сряда, 8 септември 2010 г.

Прозренията на лекотата



   Всеки слънчев ден за природата е празник
                развеселяват
                                   гласовете
                жуженето в тревите
      ромонът
               тишината сладка
                         в уханията спомени пробудени
   животът на живинките
        сенките и златото на лъчите
безгрижието на облаци
потънали във светлини
                                    прозренията на лекотата
                      и тези водни огледала сребристи

удивлява всичко тук

                                          недоскучава красотата


четвъртък, 26 август 2010 г.

Дързостта на Пикасо



Веднъж при Пикасо дошъл млад художник, за да му покаже свои неща, но непрекъснато се извинявал и бил много плах. Колебливостта му колкото очарователна толкова и претисняваща личала дори в рисунките му. Пикасо се държал особено търпеливо. Уверил го че има талант и от него ще излезе добър художник. Но младежът го заразпитвал какво значи да си гениален творец, как да рисуваш неповторимо и дали не би могъл и той да стане такъв. Тогава в темпераментния Пабло проговорила испанската кръв: "Аз не съм питал никого как да рисувам дали мога да стана художник!!!" – отсякъл той почти гневно.


Цветето
не пита кога да ръзцъфти
знае за какво е красота



"Автопортрет с палитра", Пабло Пикасо, масло 1906 година

вторник, 17 август 2010 г.

Краденото

 


Зрели череши
зад оградата
крадените са по-вкусни
  • За илюстрация е използван натюрмортът "Разпиляна фуния череши" на AntoineVollon A spilled bag of cherries.

неделя, 15 август 2010 г.

Благото




 вселената
възниква
 в сладостта на диня



  • Фотографията към тази хайга е дело на Владимир Стратиев

понеделник, 9 август 2010 г.

Паячето



как паячето да убиеш
не мога пак
да го създам


петък, 6 август 2010 г.

Мушица



докато чакам милост
спасявам
мушица

сряда, 14 юли 2010 г.

Бърз портрет




SIM карта с 3 безплатни номера
какво да правя с останалите два
МАЙКО!?







За илюстрацията е използвана репродукция на
Amedeo Modigliani - Paul Guillaume, Novo Pilota, 1915
Oil on cardboard mounted on cradled plywood, 105.0 x 75.0 cm, Musée de l'Orangerie, Paris

неделя, 11 юли 2010 г.

Четирилистна детелина



четирилистна детелина
щастието
тук е и не е

петък, 9 юли 2010 г.

ФУТБОЛ



Стихотворение за света, който не умее да крещи единствено "Ура-ааа!"

Всички гледат футбол
викат тръпнат и реват
ядат салати
шопски и овчарски
руски европейски
с царевица и колбас
домати лук и чесън но без чушки че кът са още и по 4 евро е килото
бодат с вилици мезе
от сирене салам и шунка
почесват ухаещи на пот подмишници
космати
спарени гениталии
и без свян си бъркат в носовете
очите им са влажни
озлобени в празнота
телевизорите ги хипнотизират
в един и същи миг се тюхкат тръшкат веселят
гърмят пиратки  
псуват и попържват сочно те на майка
жените са захвърлени във ъгъла ненужни
и натъжени са гърдите им забравени окръглени
от страст и жажда
заместени от шах-матни топки
но странно във ъгъла се чувстват
по-добре
салатите са (жертво) приношение на
любовта им
кюфтенцата от свинско на страстта
уталожена е суетата им в кухнята...


прозорците на жилищните блокове
очи толкова различни
а
мигат в синхрон
едно око като че ли са
на света поглеждат
с един единствен поглед
блокът е циклоп стоок
но другото не вижда все едно и също
ще псуват всички пак съдията
англичанин
той ни мрази
градът е опустял
вървя самотен по дирята на уличните лампи към дома
жадно полъхът на вятъра ме гали
рвя край гласовете на щурци
със мене дишат избуелите треви
бетонът вече не е тъй враждебен
отнякъде се носи ухание на пшенична нива
крайните квартали са така все още пазят близост с природата
особено край гробище или поле забравено в средата
в което ден след ден
пасат смирени крави
и щедро дават бялото си мляко
от паша с плодоносна плът подхранена
в паркингите не паркира никой
и ватманите
тази вечер са жени




мъжете гледат мача
животът твърде прост е
зрелище със дъх горчив на бира в летен ден
храна и алкохолно опиянение от сливова и гроздова ракия

а сетне на разположение остават забравените задни части на жените
седалища на мъжка скука
които се пощипват неприлично
превзети без битки и красиви думи
затъпяващо е времето което тук тече
дали във този същия живот и аз живея
светът за всекиго ли е един и същ
или пък мойте улици и къщи са различни
и на прозореца ми ъгълът е друг

опълчен срещу общия им сговор в блока
вървя и повече от всичко друго ме вълнува
вятърът
но няма с кого да споделя
светът се прекосява в самота
докато стадионно множеството е доволно
море от гласове в един

ура гол бием

мексиканската вълна не може да ме вдигне до възторга

чувството не е спонтанно
заучени рефлекси са това
не приливи на щастие и отливи в тъгата
корнер дузпа край

отново ние сме разбити
но не заради резултат а от нашта нищета


тишина преди съня
щорите се спускат
очите на прозорците заспиват
будува само моето стъкло
моят сън е другаде

не спя в блаженството на тези които само безучастно зяпат зрелището на света
и любят вечер своите жени от гняв и скука
не е престижно днес нито мъжествено поезия да се чете
а още повече да се създава
защото нежността е грях
порок изяществото
и стремежа същността да търсиш е тщеславие


но тази нощ поезия чета
и чакам да се срещнеМ....



сряда, 7 юли 2010 г.

Черешите


image


Малък разказ за причините


изгубих този ден
без възклицание
си отиде


           Отказваше упорито да престене и продължаваше да плюе костилките от балкона като се стараеше да ги изстрелва колкото се може по-надалеч с уста. Всички възрастни се възмущаваха от това невъзпитано дете, което въпреки увещанията и поредицата наказания не преставаше с този досаден навик.
          Откъде можеха да знаят защо така упорства. То се бе влюбило в черешовия цвят и мечтаеше под прозореца му да поникне черешово дръвче. Сам той да стене повод да се роди една красота и един ден да се възхити от цялата си душа.

как да тъгуваш
 в разцъфнала
  градина




  

петък, 2 юли 2010 г.

Сладостта





Имало едно време много силен и ловък мъж, надарен с красиво тяло и бърз ум бръснач.

                  Един ден го подгонил свиреп триглав дракон, който дишал огън, а когато разпервал криле небето се скривало. Човекът разбрал - не може да се пребори с него и хукнал да бяга. Бягал ли, бягал - стигнал до края на света. Зад гърба му чудовището. Няма повече на къде да бяга, земята се люлее под нозете, тътени разцепват простора - и рухнал в пропастта...
                  Докато падал се вкопич в едно здраво коренище и увиснал така между бездната и надвесения дракон...

                 Обърнал очи настрани - видял капчица мед да се сцежда по едно стръкче и пресегнал ръка...




капчица мед
сладостта
до костите прониква



вторник, 29 юни 2010 г.

Пред безкрая





нищо не привлича така както
мълчанието
на безкрая

петък, 25 юни 2010 г.

Пороят





колко
те обичам?
виж пороя вън


петък, 18 юни 2010 г.

Отново в къщи



отново в къщи
само по обувките личи
че били сме някъде