вторник, 26 октомври 2010 г.

Надвесване



сам над себе си надвесен
в небе или във бездна
 политам


*За илюстрация е използвана репродукция на Caravaggio (Michelangelo Merisi) 1571-1610, Narciso;

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Могат ли думите



Могат ли думите

да разтърсват тъй силно като музиката
           способни ли са
да обгръщат като гледки
                    или да повдигат като ласки
могат ли да бъдат повече от придихания на отчаянието
        че музиката е само трепет
             че гледката е илюзия
                  че ласката е мигновение


           могат ли да спасят
поне
          безплътието ни
                   или само го изричат
                                               безброй пъти

вторник, 19 октомври 2010 г.

Срещу тишината



Октомврийско щурче
едва едва се опълчва
 на тишината 


петък, 15 октомври 2010 г.

Есенни листа



Eсенни листа
тъга
в безброй цветове

сряда, 13 октомври 2010 г.

Слънчеви зайчета



Цял ден надбягват се
слънчеви зайчета
със вятъра

събота, 9 октомври 2010 г.

Неочаквана музика




дървено мостче
клавесин 
за стъпките

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Пред тайната



Всички стоели търпеливо, чакали дълго. По някое време Учителят се помръднал бавно и отворил вратата. Стаята била празна - там нямало никого. И рекъл:

- Чакахме да дойде тишината!

Махнал бавно почти тържествено с ръка като покана или като да показва нещо важно:

- Ето поезията!

Добрият учител е не този, който дава много, а който дава щедро.



където и да идеш
носи
и себе си и тишината



Учителят І

неделя, 3 октомври 2010 г.

Говорим за нужното




Говорим за нужното
                          за покупките и храната
                              съседите и приятелите
                              последния спектакъл
                              любимата музиката
                          за някоя книга

 не сме отронили ни дума

                                 за най-важното

            но всичко това повседневно
някак е изрекло
            онова за което думите не стигат
                               за което няма език
 само трепет
                    полутон
                                 почти усет
за отнова предчувствие за смисъл
възможно когато
                            ей тъй просветва
безгрижно
             когато
                       където
                                   както
                      си иска
                  без предупреждение

сред всичко станало
                                   ненужно