вторник, 24 ноември 2009 г.



всеки път побеждава есента 
казвам си няма да тъжа
но пак скърбя

Сън на яве



Слънчева мараня
дори планината
е изчезнала

петък, 20 ноември 2009 г.

Пред прозореца пеят славеи



Нищо не струва толкова скъпо колкото цял ден, прекаран в тъга!
Под прозореца пеят славеи - каква сладост!
Защо винаги часът на щастието се отлага за друг ден, а не сега?!
Красотата събужда копнежи...


сега не утре
цветето
цъфи


четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Листопадът




тихомълком
съгласявам се
 с листопада




За нуждата от поезия


Казват, за да бъдеш голям хайку поет е достатъчно само едно сполучливо стихотворение. Каква надежда!


цял живот
на цената
на един миг

*
едно стихотворение
ме спасява
в този ден


Тишина в есента


Само есенният ден познава истински щастието. Споменът за лятото е загубен като надежда, слънчевите лъчи пречат да се мисли за зимата. Вече нищо не се очаква. Плодовете са дадени. Топъл денят е съвършен. Кротко падат листа. Нищичко не бърза за никъде. Всичко е още тук и аз съм тук.


щастието
да живееш
без надежда




Щастливата градина



Трябва да има поне едно единствено място, където да е възможно щастието и да има чисто безгриже, където всичко да бъде музика...




Винаги те
очаква белият лист
с тишина