Мъдростта на император Веспасян

Слънцето неумолимо залязва, светът се превръща в сянка. Amici, diem perdidi! Приятели, пропилях деня! Възкликнал на трапезата си Веспасян, огорчен, че не успял да стори нищо добро и прекрасно през изминалия ден.

не е напразен никой ден

когато

те обичам

ПОРТРЕТ НА ПОТОК

         

            ПОРТРЕТ НА ПОТОК

                                   да имаш глас
                       за всичко което ненадейно руква

На другия хребет

на другия хребет

е нощта

тук помня залеза

Жалостта

За толкова неща тъжа

мъчно ми е за теб и Него

за красотата неразбрана за скръбта

преди да имам всичко

богат съм на тъга и жал

ПОРТРЕТ НА МОРЕ

             

                                      ПОРТРЕТ НА МОРЕ
                                             да имаш обич
                                                       за всяка своя капка

Дали живея?!

Дали живея?!

на пръста ми калинка долетя

и ето ме

Не ми е леко

„Врагът не е по-малко ценен от Буда!”

Дзен фраза

  Не ми е леко
                на себе си обречен
                без път за другост
         следва да съм стопанин
                                                не гост
                врагът в приятеля
         приятел на врага

                                              все още

             не съм доказал
             че съществувам

Копнеж по облаците

Не мога друго да поискам

само Любовта

онази лекота

която надмогва огледалата

и танцува във безкрая

не сълза

възторг

побран в капка

свят

Щурче

пролетно почистване

с праха под дивана

изметох и мъртвото щурче