понеделник, 10 август 2009 г.

Самотата на пясъците



Никоя пустиня
не подозира
пустотата си


Вятърът видях огънат
за миг
в пясъците стихнал


Пясъци прострени
до тъгата
не смогват вятъра да утешат

Вятърът скърби с миражи
пустинни пясъци
развява


Пустиня
красивата самотата
където мълчиш

Причудливо
пустинята плава
по река от ветрове


Мъка и самота
влачи пустинята
пясъчен часовник

Дюни
бедра лежащи
за вечен сън съблазън

Музика от ветрове
пясъчни ноти
хоризонтът е молитва


Дюни –
самотен глас
до дълбините на небето

Така мъдра
самотата на пясъците
моли за гласа Ти


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.