сряда, 23 септември 2009 г.

Захлас



Всичко
все пак миг е
но тука бях
Публикувано от в
Етикети:

1 коментар:

  1. Николай Пеняшки25 септември 2009 г. в 16:51

    Здравей,Пламене!
    Страхотно съчетание между природата,емоцията,
    уловени с музика и поетичност в душата.
    Приеми моите адмирации? :)

    А сега следва,следният поетичен коментар: :)

    Светло зелено
    душата успокои.
    Музика звучи.

    ОтговорИзтриване

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)