четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Тишина в есента


Само есенният ден познава истински щастието. Споменът за лятото е загубен като надежда, слънчевите лъчи пречат да се мисли за зимата. Вече нищо не се очаква. Плодовете са дадени. Топъл денят е съвършен. Кротко падат листа. Нищичко не бърза за никъде. Всичко е още тук и аз съм тук.


щастието
да живееш
без надежда




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.