петък, 2 юли 2010 г.

Сладостта





Имало едно време много силен и ловък мъж, надарен с красиво тяло и бърз ум бръснач.

                  Един ден го подгонил свиреп триглав дракон, който дишал огън, а когато разпервал криле небето се скривало. Човекът разбрал - не може да се пребори с него и хукнал да бяга. Бягал ли, бягал - стигнал до края на света. Зад гърба му чудовището. Няма повече на къде да бяга, земята се люлее под нозете, тътени разцепват простора - и рухнал в пропастта...
                  Докато падал се вкопич в едно здраво коренище и увиснал така между бездната и надвесения дракон...

                 Обърнал очи настрани - видял капчица мед да се сцежда по едно стръкче и пресегнал ръка...




капчица мед
сладостта
до костите прониква



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.