Всички стоели търпеливо, чакали дълго. По някое време Учителят се помръднал бавно и отворил вратата. Стаята била празна - там нямало никого. И рекъл:
- Чакахме да дойде тишината!
Махнал бавно почти тържествено с ръка като покана или като да показва нещо важно:
- Ето поезията!
Добрият учител е не този, който дава много, а който дава щедро.
където и да идеш
носи
и себе си и тишината
Учителят І
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.