Стихотворение за света, който не умее да крещи единствено "Ура-ааа!"
Всички гледат футбол
викат тръпнат и реват
ядат салати
шопски и овчарски
руски европейски
с царевица и колбас
домати лук и чесън но без чушки че кът са още и по 4 евро е килото
бодат с вилици мезе
от сирене салам и шунка
почесват ухаещи на пот подмишници
космати
спарени гениталии
и без свян си бъркат в носовете
очите им са влажни
озлобени в празнота
телевизорите ги хипнотизират
в един и същи миг се тюхкат тръшкат веселят
гърмят пиратки
псуват и попържват сочно те на майка
жените са захвърлени във ъгъла ненужни
и натъжени са гърдите им забравени окръглени
от страст и жажда
заместени от шах-матни топки
но странно във ъгъла се чувстват
по-добре
салатите са (жертво) приношение на
любовта им
кюфтенцата от свинско на страстта
уталожена е суетата им в кухнята...
прозорците на жилищните блокове
очи толкова различни
а
мигат в синхрон
едно око като че ли са
на света поглеждат
с един единствен поглед
блокът е циклоп стоок
но другото не вижда все едно и също
ще псуват всички пак съдията
англичанин
той ни мрази
градът е опустял
вървя самотен по дирята на уличните лампи към дома
жадно полъхът на вятъра ме гали
рвя край гласовете на щурци
със мене дишат избуелите треви
бетонът вече не е тъй враждебен
отнякъде се носи ухание на пшенична нива
крайните квартали са така все още пазят близост с природата
особено край гробище или поле забравено в средата
в което ден след ден
пасат смирени крави
и щедро дават бялото си мляко
от паша с плодоносна плът подхранена
в паркингите не паркира никой
и ватманите
тази вечер са жени
мъжете гледат мача
животът твърде прост е
зрелище със дъх горчив на бира в летен ден
храна и алкохолно опиянение от сливова и гроздова ракия
а сетне на разположение остават забравените задни части на жените
седалища на мъжка скука
които се пощипват неприлично
превзети без битки и красиви думи
затъпяващо е времето което тук тече
дали във този същия живот и аз живея
светът за всекиго ли е един и същ
или пък мойте улици и къщи са различни
и на прозореца ми ъгълът е друг
опълчен срещу общия им сговор в блока
вървя и повече от всичко друго ме вълнува
вятърът
но няма с кого да споделя
светът се прекосява в самота
докато стадионно множеството е доволно
море от гласове в един
ура гол бием
мексиканската вълна не може да ме вдигне до възторга
чувството не е спонтанно
заучени рефлекси са това
не приливи на щастие и отливи в тъгата
корнер дузпа край
отново ние сме разбити
но не заради резултат а от нашта нищета
тишина преди съня
щорите се спускат
очите на прозорците заспиват
будува само моето стъкло
моят сън е другаде
не спя в блаженството на тези които само безучастно зяпат зрелището на света
и любят вечер своите жени от гняв и скука
не е престижно днес нито мъжествено поезия да се чете
а още повече да се създава
защото нежността е грях
порок изяществото
и стремежа същността да търсиш е тщеславие
но тази нощ поезия чета
и чакам да се срещнеМ....
