петък, 4 февруари 2011 г.

Животът се закрепва



За най-крехкото животът се закрепва
несигурно но близко основание
да бъдеш
на най-крехкото светът обляга цялата си тежест
защото  тука само сигурна опора
се намира
от безсмислието спасение
да откриеш
листец трогателен със сетни сили
за клончето така е закрепен
срещу могъществото на ветровете
тъй сладък е денят обикновен
протекъл
в разговори ежедневни
в приготвянето на храната
в работа почистване
прегръдки
в музика и четене
тъй близък безбурен и познат
животът закрепен е
за своята блажена обичайност
в безмълвното
където незабелязано празнотите се попълват
чудото
 повтарящо се всеки ден
и сякаш до безкрай
доволството
на тази обикновена вечност на деня
 дала сила и надежда
вяра
че и утре денят ще бъде хубав
и пак изпълнен
с никога несвършващата обич

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.