сряда, 30 ноември 2011 г.

Спасението на света

Мorning thoughts, by Jonathan McPhillip; Oil on panel;


Не е по силите
голямото спасение на света
по-крехки сме отколкото сме склонни да признаем

и ето

макар болезнено да се нуждаем
способни ли сме на спасение
твърде малко можем да опазим

       миг радост
          светлина от обичта
                   трепет на копнеж

о благословени
        спасения малки на света


7 коментара:

  1. Хубави стихове, карат те да се замислиш за миговете на радост...

    ОтговорИзтриване
  2. Наистина сме крехки създания , но ни е страх да си го признаем, но и в това пък ни се крие и силата! Много приятно стихче. Замисляш се.

    ОтговорИзтриване
  3. Красиво написано стихотворение.Много вдъхновяващ и истинско.Носи със себе си силата на промяна и надежда.Колко трябва на човека , за да бъде по-добър и да помага когато е нужно.Картината е много подходяща, показва как седи и се чака за тази дългочакана промяна.Но само с чакане не става трябват и действия.Толкова сме крехки, че едва когато изпаднем в голяма беда осъзнаваме нашата незначителност.Ето едно силно земетресение бе достатъчно, но какво направихме за в бъдеще!?

    ОтговорИзтриване
  4. Така е "Не е по силите голямото спасение на света по-крехки сме отколкото сме склонни да признаем", мислим се за всемогъщи силни и най-добрите, но всъщност сме толкова малки и безпомощни.Жалко, е трябва да се случи нещо лошо, за да го разберем и да се усетим."макар болезнено да се нуждаем способни ли сме на спасение твърде малко можем да опазим" не знаем как да пазим, това,което имаме и да го ценим докато е до нас. Винаги гледаме чуждото и го искаме.Но когато го получим вече нямаме нужда от него.Рано или късно ще започнем да живеем всички щастливо, без тази злоба, алчност и егоизъм, дано да дойде по скоро това време.Пишеш много добре.

    ОтговорИзтриване
  5. Картината е много силна и въздействаща.Благодаря че я споделихте с нас.

    ОтговорИзтриване
  6. "макар болезнено да се нуждаем способни ли сме на спасение твърде малко можем да опазим миг радост светлина от обичта трепет на копнеж"много силни и красиви думи, които те карат да вникнеш малко по дълбоко, своята душа и да се замислиш как винаги когато ти се случва нещо хубаво и приятно едно вътрешно гласче ти нашепва, сигурно сега ще стане нещо лошо. Явно така сме създадени и сами да се самобичуваме. Пишеш много красиво дано по често споделяш с нас.

    ОтговорИзтриване
  7. Ех това спасение само какви стихотворение идват на човека да напише за тях....."Не е по силите голямото спасение на света по-крехки сме отколкото сме склонни да признаем и ето макар болезнено да се нуждаем способни ли сме на спасение твърде малко можем да опазим
    миг радост...." така е, ние сме толкова малки , крехи инезначителни и колкото по рано го разберем толкова по-добре ще започнем да живеем и да ценим живота и ще пазим повече природата и любимите си хора повече около нас.Поздравления и за блога,който поддържате!

    ОтговорИзтриване

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.