сряда, 11 юли 2012 г.

De profundis



Човекът - вода
от дълбините
    бликнала вода
бълбукащо желание за
светлина
движение към всяка обич
 копнеж
навън навън към далечината
примамваща и страшна
ласка на вода
която
преобразява
лица безброй
и ни едно
все ново ново
друго
не това
различно
свежо
вода
изплъзнала се на всяка
  тежест
на безчетните
прегради

  вода течаща  край неведомите брегове
 красотата
ей тъй отвъдна
неуловима отражение
образ недокоснат
чиста чиста
светлина
стихия тъмна
пролука неудържима в плътта
на онова обречено само действително да бъде

Вода превърнала в смисъл
да напояваш
и да чезнеш

Редакция юли 2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.