сряда, 22 юли 2009 г.

Гледам те...




Гледам те
как сваляш прането
как слагаш щипките по простора
след гнева
и обичта ми към теб възвръща гласа си

не съм забравил как да те обичам

1 коментар:

  1. Поздрави за нежното
    и прекрасно стихотворение!

    А сега...

    Гледам те,
    как се разхубавяваш,
    как рожбата расте -
    плод на нашата любов,
    и обичта ми
    към теб и малкият ни син
    е сияещо красива.

    ОтговорИзтриване

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.