неделя, 26 юли 2009 г.

Мамещата далечина


Морето шепне
когато за любов
говори


И бистротата лъже
светът е
тъй неуловим



Далечен залез
картичка красива
изпратена на друг

Обичта -
в дълбините тиха неизменна
бунтуват се вълни отгоре



Колкото и да питам
само тишината
отговаря

Всеки път
с различна тишина
посрещаш ме море



Море ли съм
че своята безкрайност
в бреговете ти завръщам

Вълна след вълна
до хоризонта море
разлиствам книга


Море или небе
безкрайността край
моята прашника



Тихо море
Твоята сълза
за този свят


Настоявам
обичам те обичам
макар всичко на пясък да се пише

1 коментар:

  1. лунна пътека
    море като тепсия
    любовни чувства

    *****

    сребърни звезди
    в просторът необятен
    прекрасни чувства

    *****

    красиво утро
    във влюбеното сърце
    дъждът заваля

    *****

    твойта красота
    душата развълнува
    буря в морето

    *****

    влюбени очи
    сърцето ми пронизват
    ще ти отговоря

    ОтговорИзтриване

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.