събота, 6 март 2010 г.

КОНТРАБАСЪТ



Лежи контрабасът

нямо тяло
от здрача на самотата надвито
светлина натежала
с красота
която крие в мрака на свийте звуци музиката на дълбините
музика за нечии ръце
вещи в нежността
със силата дарени
празнотата в глас да ваят
мисъл в плътен цвят
виолетово кармин кафяво

вдигни ме
не ме оставяй в тишината да лежа

тъмнината на нощта с моя смугъл сенчест глас трогни
за да се роди отново
светлината

от дъха на допира
лъка с ръката
със струните лъка

да дишаме живота да звучи дъха ни
музиката срещу самотата

насочи

не е живяло нищо което с обич не е извикано да пее
мълчи това което недокоснато остава

защото обич е
това което
музика поражда







Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.