неделя, 7 март 2010 г.

ОБОЯТ





Тъжен и сладък глас

обой
птица загубена във висините
пееща
със звука на
безкрайна синева
със шепота на падащи листа
с гласа на вода
потекла
бълбукаща и светла

сладка е тъгата позлатена

бароково богатство
Бах Телеман Марчело
и Вивалди

и колко още багри

Чайковски и Прокофиев


здрачни и звучащи


ту пее мъж
ту в далечината девойка хлипа

но нито мъж това е
ни жена

ами Някой друг

говори в този глас
и омайните Му думи утешават
каква надежда само с дъх
след толкоз дълга скръб

сила
търпелива
говори все в гласа

не тъжи
за теб е само радостта

защото не за скръб
за радост е сътворен света
и има кой да те обича

Дърво с метал
преплетена е тази
топла търпева плът
със синевата хладна на среброто

прегръдка тиха

но всякога
дървото
флейта е било
не само за устните
които го целуват
но и за
мъзгата на живота
скрита под кората
за вятъра
в клоните

прошепващ себе си

без мъка

кой
свири плаче пее
подръпва струните

невидим и античен бог

поел с нежност
молитвата
на тези
протегнати ръце



о

как е лесно
тази мълчаливост
сега в мелодия да полети

само дъхът
плътта да освети

защото нищо
неосветено
не живее

защото нищо

тука
неозарено
не бива да остава

Jean Broc (Francese, 1771-1850) - Morte di Giacinto, 1801- Olio su tela
Musse des Beaux-Arts, Poitiers

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.