понеделник, 4 април 2011 г.

Разцъфналото стихотворение



Из цикъла хайбуни:

Заради цъфналите вишни


I

Един поет цели седем години се отдал да довършва хайку стихотворение за разцъфнали вишни – ту махал, ту прибавял нещо – ставало или твърде игриво, или твърде натъжавало, каквото и
да се получило не оставал наистина доволен и ден след ден настойчиво го пренаписвал.


Пишел ли пишел все същото стихотворение, то упорито му се изплъзвало в последния момент и така въпреки старанието си изтерзания човек, никога не успявал да успокои четчицата си с туш.

И така докато една пролет застанал тревожен пред удивително красиво дърво отрупано в цвят, та чак не се виждали клонките – сякаш цветът вибрирал във въздуха. Тогава свенлива девойка се приближила и му подарила едно отронило се цветче:

- Никога не съм виждала някой така влюбено да гледа, така да се радва и скърби във възхитата си – багодаря ви!

И произнесла следното стихотворение:

Знам цветът ще падне
и все пак
вярвам че е вечен

След което спокойно се отдалечила безмълвно.

Поетът добре разбрал думите й и прошепнал:



Подари ми цвете
след три дни повехна
но пак цял живот до мен цъфти



*Като илюстрация е използвана репродукция на картината на Ван Гог "Разцъфнала клонка"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.