четвъртък, 7 април 2011 г.

Край вишната



Из цикъла хайбуни:
Заради цъфналите вишни

ІV


Въпреки че вече цели седем години се мъчил да напише хайку за разцъфналите вишни така и не успявал. Поетът не бил доволен от стиха си както и да го променял. Докато един ден при случайна разходка застанал пред най-красивото дърво - неистово, въторжено разцъфтяло с всяка една своя вейчица.

За първи път от седем години насам забравил за стихотворението си, забравил за неуспеха, огорчението, усилята, известните думи на класиците, дори за страха си. Цял бил обзет само от чудото на гледката.

Дълго стоял и захласнато съзерцавал, а времето го заобикаляло.

Като се налюбувал станал тихо и си отишъл.

Не е нужно повече
стига да се възхитиш
и да отминеш



* Като илюстрация са използванани репродукция на Vincent van Gogh, Flowering Plum Tree, 1887 и Ando Hiroshige Kameido Ume (Japanese apricot) Garden 1857, from the series One Hundred Famous Views of Edo;

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.