вторник, 16 юни 2009 г.

Птици



Птица ли съм
че висините
в мен политат

Ако се създавах сам
криле щях да си измисля
сега с душата си летя

Тъгата ми с
ятото отлита
на юг да търси радостта

Нежността гука
бяла
полита гълъб в небесата

Тялото събличам
от тъгите
птица в радостта

Не листа
птички трепкат
в клоните

Зимно дърво
разцъфнало с гласчета
на птички

От дървото
птички политат
със себе си го взеха

Отлетяха птичките
само сенките
тук остават

Отлетяха птичките
С тях
и сенките

С перо
пиша думите
за да полетят

4 коментара:

  1. Ефирен, красив трепет и полъх!

    ОтговорИзтриване
  2. Сенки отлитат.
    Гората се събуди.
    Цветята цъфтят.

    ***

    Ще те обичам!
    Снагата ти прекрасна
    възбужда страсти.

    ------------------
    P.S.
    Поздрави за прекрасните
    и летящи хайкута!

    Приеми моите адмирации!

    ОтговорИзтриване
  3. Много Ви благодаря за вниманието и прекрасните думи. Надявам се да си пишем и с двамата по-често. Бих искал да Ви поканя на премиерата на новата антология Тишина в зелено на Български хайку съюз. Поздрави

    ОтговорИзтриване
  4. Ако съм свободна и мога- защо не,би ми било интересно

    ОтговорИзтриване

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.