събота, 27 юни 2009 г.

За миг



Цяла година минавам покрай един храст сухи клони. Мисля си „Колко е грозен!”.


Лято: Дори листата не го разкрасяват.
Есен: Никакво изяществото – зеленината вехне кафява без алено или жълто, а клонките просто съсухрени и безнадеждни.
Зима: Клони дори без молитва – хаотични.
Пролет: Тази острота, не мога да я забравя макар, че пъпчиците са толкова невинни.


Май: Захласнах се пред щедростта на тази пищна и разгулна прелест. Аромат и белота.

Жасминов храст – единствено любовта е наистина тук. Не познах този храст. Бях забравил. Нима това са същите грозни клони?!...

всяко цъфнало цвете
ново основание
да бъдеш

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.