четвъртък, 21 май 2009 г.

Упорството



паяжинка
на крилото на златния ангел
дали е отлетял

спри телевизора
поне за миг
сами да бъдем

за теб съществувам
миг
колкото трае погледа

оправям леглото
изтъркулва се деня
изтъркува се света

какво имам
утрото и целия ден
ширнасл се отпред

вечността
се оправдава
с мигове

колко е нужно
прашинка само
но прашинка

изплезил език
срещу снега
забравям света

изплезил език за снега
дори не се плезя
на света

в тази гълчава
само за прашинка
има място

без повод
но някак празнично
притичват минувачи под снега

няма никой
дори ехото
не е тук

дръзко говоря смея се шумно
да не заподозрат
плахата ми тишина

за дребните болки говоря
за големите
мълча

всяка пролет пиша за цветята
заедно откриваме
надеждата

различни пътища
различна мъдрост
преброждат

улични музиканти
дори разходката
е представление

паркове
прекалено подредени
за да напомнят Рая

за теменугите
от каменната саксия
роден дом е градът

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.