неделя, 24 май 2009 г.

Неусетно узрявам


Неусетно узрявам
само преди миг
не вярвах че ще разцъфна
не вярвах че ще се приближа
към щастливото жълто
към звучащия в себе си оранж
към шумното алено
само преди миг
познавах зелената свежест горчивите сокове
и тази тишина на спокойствието
в цвета от небе и от пръст


само преди миг


не знаех че съм плод
че със сок се наливам
че окръгля ме сладост
помнех че съм цвете
и целият мой смисъл бе да украсявам


сега копнея
нечии
устни да нахраня
нечия
жажда да утоля
в нечия
нужда да се загубя


само преди миг

1 коментар:

  1. Здравей!
    Прекрасно!
    Изпълнено с много копнеж и нежност.
    Вдъхнови ме следния поетичен коментар:

    Родих се като цвете -
    най-красивото в природата.
    С времето се разпъпих.
    Нечия ръка
    под напора на любовта
    ме откъсна,
    помириса ухаещите цветове
    и с влюбено сърце,
    и нежен поглед
    ме подаде на прекрасната жена.
    За пореден път...

    ОтговорИзтриване

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.