неделя, 17 май 2009 г.

Стъпки из града


грях
цял ден
тъгувах

врата
ту времето ту вечността
открехва

няма ги ръцете
но волята им
още на времето се опълчва

влюбени двойки
по алеите
под ръка с тъгата вървя

хлебарката оставих
да избяга
и тя си има смисъл

камбана в нощта
мракът не
спира гласа й

събирам те
парченце по парченце от местата
където бяхме заедно

в рамката на прозореца
гледам изложбата на
времената

пускаме хвърчило
за щастието е
нужен вятър

където бил съм
за миг
бил съм за цяла вечност

тъй тих е зимният ден
в белотата му лесно
чувам душата си

не оставяй
лицето си без израз
нима празно е небето

дреболии в къщи
подредби ухания храни
така важни за космоса

улици улици
хора
бляскава самота

нощ
далечен град
по-близко е млечния път

нито миг тишина
коли хора тармваи
живот

шум
крачки клаксони гуми
сладкия звук на деня

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.