Три гласа
Аз
Ти
не си цвете
а си градина
Ти
Не ми припомняй
че съм градина
бъди за мене пееща птица
Той
Не сте ни градина нито птица
а небето
дето бди над тях
Не може да залезе денят
толкова глухарчета
в тревите светят
Тревите потънали в роса
кой друг е плакал
от гласа на славея
Първи стих: Аз
втори стих: Ти
трети: Вселената
толкова глухарчета
в тревите светят
Тревите потънали в роса
кой друг е плакал
от гласа на славея
Първи стих: Аз
втори стих: Ти
трети: Вселената
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.