понеделник, 18 май 2009 г.

Диалог



Три гласа

Аз


Ти
не си цвете
а си градина


Ти


Не ми припомняй
че съм градина
бъди за мене пееща птица

Той


Не сте ни градина нито птица
а небето
дето бди над тях






Не може да залезе денят
толкова глухарчета
в тревите светят

Тревите потънали в роса
кой друг е плакал
от гласа на славея

Първи стих: Аз
втори стих: Ти
трети: Вселената

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.