неделя, 17 май 2009 г.

Песъчинки


нещо живо
подскочи по пътя
камъче или жабка не зная

не видях камъче или жабка
нещо подскочи по пътя
но живо бе

падащо листо
твърде тежка е сянката
за да полети

небе планина езеро
тук смъртен е
само рибарят

в музиката
се стопявам
за миг ме няма

пее реката
с гласа на всяко
камъче

липсваш ми
по едно облаче ти
пращам поздрав

по стената
сянката на брезови клонки
и тече и не тече

в сянката нагазих
хладен ручей
потръпвам


ядосан нагазих
в тревите
а те кротко ухаят

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.