събота, 23 май 2009 г.

През всяко цвете


През всяко цвете ми говориш
при всеки повей дочувам гласа ти
през всяка изтичаща вода
ме гледат очите ти
всяка никнеща трева с твоите сили се извисява
ти си във всичко
до което се докосвам
небесата
утешават самотата ми
образите на тези които обичам
обитават сърцето ми
отвред ме гали нежността ти
този свят пропит е с любовта Ти
защото с Тебе е пропит
и зная що е щастие и красота
защо е хубаво да се живее

този Свят пропит с Любов
нали не е само миг

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.