неделя, 17 май 2009 г.

Нова надежда


Оригиналната рецепта за свещения Хляб на Възкресението от Сент Женикс монах от 16-ти век

Странно е, че тъкмо аз бедният окаяник, загубилят всичко странник и черноризец пиша това, но и думите, които уж дават обяснение за всичко сами не могат да дадат обяснение за себе си, за своето познание и основание за сила. Създадох тази рецепта от тъга, създадох я за радост, но и за собствена утеха, за да ми напомя, че единствено радостта може да се издигне до смисъла, който Той влага в света. Да ми напомня за щедростта на милостта Му, която излива непрестанно върху ни със всяко утро със всяка глъдка въздух и вода, както някога Той даряваше манна на окаяния си народ, завръщащ се през пустинята от египетското робство. Записвам рецептата с тайната надежда, че няма да се погуби във вълните на времето и ще говори за Него на всички хора, за да ги пробужда за Гласа Му.
Рано останах сираче, избягах от холерата, която ме превърна в скитник и самотник. Безроден блуждаех из света, когато Господ прошепна в сърцето ми, и се подстригах за послушник. Една нощ след Благовещение ми се яви странен сън. Сънувах вкуса на манната, сънунах преди Възкресение прекосяването на пустинята. От небето се ронеше манна, а хората не се радваха, не я разпознаваха, но аз гладен и измъчен вкусих и сърцето ми се утеши. Така реших да претворя нераздадената любов на сърцето си в рецепта, както Бог щедро дава на векиго от любовта си и обещава вазкресението, защото за нас погина. Утеха търсих, утеха ми се яви. Тази утеха въплъщавам в рецептата на хляба, който пекох за мнозина вече толкова години и аз сам не помня колко. Пекох, за да споделя скритата истина на сърцето си, без да отроня ни дума за случилото ми се в горчивия ми живот и надеждата, която сега ме води и изпълва с радостен трепет.
Продукти:
8 пресни яйца 2 и 1/2 ч. чаши прясно мляко 2 чаши пчелен мед или кристална захар 250 гр. краве масло, стопено масло 1 кг. трижди пресято бяло брашно кубче мая настъргана лимонова кора
200 гр. стафиди
100 гр. сушени сливи, кайсии, череши
100 гр. натрошени бадеми или орехижълтък за намазване
Приготовление:
Към приготвянето на козунака се присъства с тиха душа, изпълнена с музикатата на смирението и молитвената откровеност. Защото това не е обичайна кулинарна дейност, а свещенодействие, благоговение. Докато се прави всичко сякаш се изповядва душата, цялата истината за вярата, силата на надеждата и безграничността на любовта. Това е хляб въздаяние за упорството и усилието, награда за въздържанието и изпитанието на поста, на болката от дните. Продуктите дирят в своята връзка съзвучието небесната храна – манната.
Тестото се замесва на ранина, призори в събота, но грях е да се вкусва преди да удари полунощ и да настъпи Възкресение. Храната е тържество на живота, тя никога не се смесва със скръбта, а радостта трябва да се пази непокътната и пределно чиста... Млякото бялата теченост на невинността се затопля и се добавя маята - тревожния търсещ дух, киселия първоелемент. Изиспва се и меда - сладките мечти, щастливите мигове - всичко трябва да се оживи, да се съедини - сухото и влажното, топлото и студеното, за да се превърне в сила, да се породи живота. Яйцата се разбиват със захарта – стихиите се срещат в любов и противоречие, прибавя се огъня на маслото и аромата - настърганата кора от лимон. Брашното се пресява поне три пъти през ситно сито, търпението се отплаща – всичко диша и когато следваш природата му то неизменно ти се отплаща. В пресятото брашно се прави кладенче, там се изиспва сместа. Замесва се упорито, колкото по-дълго тесто се меси, толкова по-пухкаво става, бие се поне сто пъти, колкото са отредените години на човека на земята, а накрая се намазва с масло и се оставя да почине и втаса за няколко часа на топло. Мълчи се. Втасването е алхимичен процес, тайната на Св. Троица, на Бога, който възлюбва Света и се жертва за него. Щом стане двойно, отново се помазва с разтопено масло, в което е разтворена ласкава ванилия.
Не бива да се забрават да се посипят сушените плодове, ядките и стафидите. Те кръжат в тестото, както планетите и звездите по своите орбити из Всемира. Тестото се оставя да втасва за втори път – сега мисълта оформя вкуса, съставките се свързват, възниква цялото, налива се духа в плътта. Сякаш майка носи детето си и го пази и тай под сърцето си. Остава раждането – топлината на света, която довежда всичко до проявление. Но преди да се сложи в печката, хлябът се намазва с жълтък – с ярката дневна светлина и се посипва със захар. Фурната се сгорещява до 150 градуса и тестото незабавно се пъха вътре да се пече се нежарещ, тих огън бавно смирено за около 45 минути. Сега всичко се оставя на чудото на любовта – тук е тайната на преображението. Огънят преобразява – така и изкуплението на Иисус преобразява света, освобождава го от страха и греха, а нас укрепва, защото Нему посвещаваме дните си. За всичко си има подходящо време, трябва да се подбере точния момент, мига. На Душата обаче е нужно време да се подготви за чудото - когато е готов, хлябът остава на топличко за десетина минути в печката, преди да се извади, за да се подготви. Благата вест бавно като ухание се разстила над света. Помня как брат Гийом веднъж ми каза че истинския, майсторски великденски хляб е румен като младенец, силен като юноша и бухнал като млада хубавица... доста се посмях и досега тази духовитост ве развеселява...
Благодаря Ти Всемилостиви, че избра през мен да излееш над огорчената земя нова надежда. Знам, че понякога за истината не са нужни думи... Млъквам. Ароматът и вкусът ще разкажат всичко...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.