неделя, 17 май 2009 г.

Стари къщи





стара къща
посещават я
само капките

стара къща
рухва под
спомените на снега

къщата се срути
натежа й сянката
на цъфналата слива

остарява къщата
от самота
все по-ниско е стряхата

в прозореца
сред сенките
надничат орехови листи

само орехът
е гост
под тази стряха

няма ги ръцете
но волята им
още на времето се опълчва

стари къщи
над гласовете властва
тишина

чучур потънал в мъх
тишината
жадно пие

врата
ту времето ту вечността
открехва

прораснали треви в тъгата
градината забрави
твойте стъпки

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.