Никоя пустиня
не подозира
пустотата си
не подозира
пустотата си
Вятърът видях огънат
за миг
в пясъците стихнал
Пясъци прострени
до тъгата
не смогват вятъра да утешат
до тъгата
не смогват вятъра да утешат
Вятърът скърби с миражи
пустинни пясъци
развява
пустинни пясъци
развява
Пустиня
красивата самотата
красивата самотата
където мълчиш
Причудливо
пустинята плава
по река от ветрове
по река от ветрове
Мъка и самота
влачи пустинята
пясъчен часовник
влачи пустинята
пясъчен часовник
Дюни
бедра лежащи
бедра лежащи
за вечен сън съблазън
Музика от ветрове
пясъчни ноти
хоризонтът е молитва
Дюни –
самотен глас
до дълбините на небето
самотен глас
до дълбините на небето
Така мъдра
самотата на пясъците
моли за гласа Ти
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.