събота, 27 юни 2009 г.

Бамбукът


Един ученик търсил учител, който да го научи как да стене най-добрия художник, но все не се намирал по-добър от него. Когато най-сетне чул за един прочут майстор на туша. Онзи го накарал да рисува един и същи бамбуков стрък безброй пъти като му обещал да го вземе като ученик едва тогава, когато изобрази повея, стръка и полюляването на бамбука в своята картина. Колкото и безчет изящни рисунки да му носил учителят все ги късал. Тази била твърде сучна, онази твърде груба, на другата бамбукът бил тъжен, на трета нямало вятър, а в четвъртата щурците твърде силно свирели...
Най-сете покрусен ученикът се върнал в къщи и отново се хванал за работа. Обезсъчено размил туша и замахнал с четката – не можел да спре не заради учителя, не заради бамбука, а заради себе си – търсел утеха и направил още една рисунка. Заспал, а на сутрината отишъл при учителя да се сбогува – осъзнал, че е недостоен за негов ученик, но все пак не можел да се откаже да търси учител за себе си... Тогава другият поискал да разлисти и последното си руло пред него.
И щом погледнал усетил милувка от вятъра в бамбука, доловил колко безгрижен е пролетния ден сред зелната свежест, чул как щурците свирят наоколо... Махнал с ръка и пак скъсал хартията. Съвършенството било непоносимо.

Ученикът се разплакал:
- Но защо не чухте ли вятъра, щурците, не усетихте ли как расте...
А учителят тихо изрекъл :


съвършенство
още само докато
копнееш за него

Градината




как да тъгуваш
в разцъфнала
градина

За миг



Цяла година минавам покрай един храст сухи клони. Мисля си „Колко е грозен!”.


Лято: Дори листата не го разкрасяват.
Есен: Никакво изяществото – зеленината вехне кафява без алено или жълто, а клонките просто съсухрени и безнадеждни.
Зима: Клони дори без молитва – хаотични.
Пролет: Тази острота, не мога да я забравя макар, че пъпчиците са толкова невинни.


Май: Захласнах се пред щедростта на тази пищна и разгулна прелест. Аромат и белота.

Жасминов храст – единствено любовта е наистина тук. Не познах този храст. Бях забравил. Нима това са същите грозни клони?!...

всяко цъфнало цвете
ново основание
да бъдеш

неделя, 21 юни 2009 г.

Пух от тополи


все тук
старата топола
все нанякъде отлитат пухчета

топола стройна
самотата й полюшва се
до безкрая

залюля се всичко
пролетен вятър
пиян от аромат

сякаш сега
вселената възниква
навред лети пух от тополи

край реката
тополи хоро
извиват

цял ден лети
не пада пухче
от топола

светът е миг
от порвом цвят
а сетне пух

пролетни облаци
мамят ме
отново да мечтая

видимо и невидимо
оглеждат се в тишината
на водите

вторник, 16 юни 2009 г.

Птици



Птица ли съм
че висините
в мен политат

Ако се създавах сам
криле щях да си измисля
сега с душата си летя

Тъгата ми с
ятото отлита
на юг да търси радостта

Нежността гука
бяла
полита гълъб в небесата

Тялото събличам
от тъгите
птица в радостта

Не листа
птички трепкат
в клоните

Зимно дърво
разцъфнало с гласчета
на птички

От дървото
птички политат
със себе си го взеха

Отлетяха птичките
само сенките
тук остават

Отлетяха птичките
С тях
и сенките

С перо
пиша думите
за да полетят

събота, 6 юни 2009 г.

Отронени стихове


пролетна гора
под всяко листенце
укрито гласче

цял ден нито
миг тишина
шумоли зеленината

поле иглики
внезапни галактики
тук и там

пролетно почистване
с праха под дивана
изметох и мъртвото щурче

всяко цъфнало цвете
ново основание
да бъдеш

как да тъгуваш
в разцъфналата
градина

вятър
напоен с ухания
почти видим

и Бог се смалява
за да сътвори
калинката

бързи бистри води
нищичко
не помнят

прецъфтяха
всички дървета
вече отново мога да тъгувам