понеделник, 7 септември 2009 г.

Прошепнато под звездите



Казвах
тъга тъга
а сега ми изглежда щастие
Публикувано от в
Етикети:

1 коментар:

  1. Николай Пеняшки17 септември 2009 г. в 12:20

    Здравей, Пламене! :)
    Красиво и щастливо! :):):)

    Приеми моите адмирации! :)
    А сега коментара ми: :)

    сребърни звезди
    на копринения плащ
    щастливо небе

    ОтговорИзтриване

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)