I
Копнея да се доближа
а приближа ли –
по-добре далеч да бъда
II
въобразяваме си
че сме бездънни
че извори в нас бълбукат –
но слаби сме и малки
хоризонтите примамват само
с бягствата на синята надежда
не живеем в бизкото
но и то ни е далече
тук е недостатъчно
а там не е възможно
III
преливайки
в езика
търсим
отговор
за своето бесилие или за своята бездомност
IV
но вътре дебнат лабиринти
подобно на границите вън
Всичко се оказва накрая написано
на ръка
от мастилото в сянката
на трепета
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.