четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Б Л И З О С Т Т А



I

Копнея  да се доближа
а приближа ли –
по-добре далеч да бъда






 
II

въобразяваме си
че сме бездънни
че извори в нас бълбукат –
но слаби сме и малки

хоризонтите примамват само
с бягствата на синята надежда

не живеем в бизкото
но и то ни е далече



тук е недостатъчно
а там не е възможно







 
III

преливайки
в езика
търсим
отговор

за своето бесилие или за своята бездомност




IV

но вътре дебнат лабиринти
подобно на границите вън



Всичко се оказва накрая написано
на ръка
от мастилото в сянката

на трепета





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.