ФУТБОЛ

Стихотворение за света, който не умее да крещи единствено "Ура-ааа!"

Всички гледат футбол

викат тръпнат и реват

ядат салати

шопски и овчарски

руски европейски

с царевица и колбас

домати лук и чесън но без чушки че кът са още и по 4 евро е килото

бодат с вилици мезе

от сирене салам и шунка

почесват ухаещи на пот подмишници

космати

спарени гениталии

и без свян си бъркат в носовете

очите им са влажни

озлобени в празнота

телевизорите ги хипнотизират

в един и същи миг се тюхкат тръшкат веселят

гърмят пиратки  

псуват и попържват сочно те на майка

жените са захвърлени във ъгъла ненужни

и натъжени са гърдите им забравени окръглени

от страст и жажда

заместени от шах-матни топки

но странно във ъгъла се чувстват

по-добре

салатите са (жертво) приношение на

любовта им

кюфтенцата от свинско на страстта

уталожена е суетата им в кухнята...

прозорците на жилищните блокове

очи толкова различни

а

мигат в синхрон

едно око като че ли са

на света поглеждат

с един единствен поглед

блокът е циклоп стоок

но другото не вижда все едно и също

ще псуват всички пак съдията

англичанин

той ни мрази

градът е опустял

вървя самотен по дирята на уличните лампи към дома

жадно полъхът на вятъра ме гали

рвя край гласовете на щурци

със мене дишат избуелите треви

бетонът вече не е тъй враждебен

отнякъде се носи ухание на пшенична нива

крайните квартали са така все още пазят близост с природата

особено край гробище или поле забравено в средата

в което ден след ден

пасат смирени крави

и щедро дават бялото си мляко

от паша с плодоносна плът подхранена

в паркингите не паркира никой

и ватманите

тази вечер са жени

мъжете гледат мача

животът твърде прост е

зрелище със дъх горчив на бира в летен ден

храна и алкохолно опиянение от сливова и гроздова ракия

а сетне на разположение остават забравените задни части на жените

седалища на мъжка скука

които се пощипват неприлично

превзети без битки и красиви думи

затъпяващо е времето което тук тече

дали във този същия живот и аз живея

светът за всекиго ли е един и същ

или пък мойте улици и къщи са различни

и на прозореца ми ъгълът е друг

опълчен срещу общия им сговор в блока

вървя и повече от всичко друго ме вълнува

вятърът

но няма с кого да споделя

светът се прекосява в самота

докато стадионно множеството е доволно

море от гласове в един

ура гол бием

мексиканската вълна не може да ме вдигне до възторга

чувството не е спонтанно

заучени рефлекси са това

не приливи на щастие и отливи в тъгата

корнер дузпа край

отново ние сме разбити

но не заради резултат а от нашта нищета

тишина преди съня

щорите се спускат

очите на прозорците заспиват

будува само моето стъкло

моят сън е другаде

не спя в блаженството на тези които само безучастно зяпат зрелището на света

и любят вечер своите жени от гняв и скука

не е престижно днес нито мъжествено поезия да се чете

а още повече да се създава

защото нежността е грях

порок изяществото

и стремежа същността да търсиш е тщеславие

но тази нощ поезия чета

и чакам да се срещнеМ....