Така сладостни
познатите шумове на дома
твоите стъпки
отварянето на вратите
хлопването на шкафовете
тракането на чинии
чаши
съдове безчет
уханията без имена
и странното доволство
да се довериеш на недоловимата в тях съдба
пропила обич
всичко тук е част от мен
или по-скоро
аз от него
вески ден
светът великолепно възобновен
все същия все същия
с радостта че
всичко е сега
и всичко тук е
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.