в глаоп
облаци от край до край небето прекосявятразвихрени тъмни полудели
но сипят се снежинки
съвършени
леки
и пречисти
навярно е възможно
все пак сред хаоса създаден от съдбата
накрая
без тъга
да засие всичко
Преди 7 години
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.