.jpg)
безброй обещания дава за щастие
и докато е тук
как леко се живее
и колко скъпи ни са дните
нима не е измама
бяскавото лустро
нима не дебне ужасът отвред
но в чудото на красотата
пленен забравяш всичко
макар да е крушение дългият ни път
какъв великолепен крах
без милост пропилени
толкова усилия нахалост
безсмислето не може да се победи
но красотата прави съществата да сияят
сякаш е възможен
смисъл
така измамени и заслепени
отчаяни
живеем сякаш сме спасени
сакаш
сме свободни
сякаш е по силите ни
без да рухнем
красотата да понесем
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.