Zhao Wuji, Green / Oil painting 2010
Едва влача несретната си душа
сред слънчевото великолепие
на пищната пролет
красотата винаги усилва тъгите
а иначе разцъфва
всичко
обзето от възторг
всичко
обзето от възторг
така светът започва
с възхита
и полека неусетно пропива се с отчаяние
но откъде е тази нелепа вяра
че където и да стъпиш
градина ще порасне
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.