Всички знаем кой си ти!
Светлината само
тъй блести.
Днес загубили път
и посока,
просим съвет в
тишина дълбока.
От портрета благи
сините очи,
живи са в сърцата
твоите следи.
Взираме се в откровения
ти лик,
съвестта говори страшен
език.
Расото отхвърли в
храма,
на рамене пое
тежест голяма.
Надежда за
отчаяните даде
и в духа вечен
огън накладе.
Без страх на жертва
решен,
понякога търговец
предрешен,
друг път черен
въглищар –
светостта е дръзка
Божи дар.
Смелите сурови
думи – скъп завет,
учат да отхвърлим
всеки гнет,
да сме будни –
Истина и Свобода!
Разбираме сега –
ето я целта.
За бесилото оказа
се готов -
към народа твоя благослов,
Подвигът разкрива
вечността -
истинската сила
идва с Любовта…
София
16. 01. 2026
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.