След дъжда



за всяка тревичка

небето

има сълза

Стара песен

стара песен

знае всичко

за мен

Пътят на сълзите

 

Просветва

плъзва се потъва в мрак

но е просветнала все пак

 росата

Възхита

пак в капана любов

не удържах

възхитих се

Кокиче

Да очакваш пролетта

е вече

пролет

Ръката не е мълчалива

Когато милва

Ръката не е мълчалива

Докосвай
 с пеещи ръце докосвай

тишината кръгла
която обгръща всичко милостиво
наруши

с нежен глас от ласки

Докосвай

за да зазвучи света

Чудото на погледа

само мах на пеперуда ражда урагани

         само влюбен поглед
                                       стига
              и разграща се Всемира...



Търпеливи треви

търпеливи треви

не съдят нозете

растат ли растат

Възторгът

възторгът

смисълът на

дългия път

Животът се закрепва

За най-крехкото животът се закрепва

несигурно но близко основание

да бъдеш

на най-крехкото светът обляга цялата си тежест

защото  тука само сигурна опора

се намира

от безсмислието спасение

да откриеш

листец трогателен със сетни сили

за клончето така е закрепен

срещу могъществото на ветровете

тъй сладък е денят обикновен

протекъл

в разговори ежедневни

в приготвянето на храната

в работа почистване

прегръдки

в музика и четене

тъй близък безбурен и познат

животът закрепен е

за своята блажена обичайност

в безмълвното
където незабелязано празнотите се попълват
чудото
 повтарящо се всеки ден

и сякаш до безкрай
доволството

на тази обикновена вечност на деня

 дала сила и надежда

вяра
че и утре денят ще бъде хубав

и пак изпълнен

с никога несвършващата обич