Пред безкрая

нищо не привлича така както

мълчанието

на безкрая

Пороят

колко

те обичам?

виж пороя вън

Отново в къщи

отново в къщи

само по обувките личи

че били сме някъде

При гласа на потока

забравя се гнева

там при гласа на

потока

 

 

 

 

* За илюстрация към стиха е използвана картина от Дейвид Данлоп "Водата" 2010, взето от: www.DavidDunlop.com


 

 

ПОРТРЕТ НА БЕЗКРАЯ

                    

                  ПОРТРЕТ НА БЕЗКРАЯ

                                        виждаш капчица проблясва

                                                          пред теб и в тебе

Мъдростта на император Веспасян

Слънцето неумолимо залязва, светът се превръща в сянка. Amici, diem perdidi! Приятели, пропилях деня! Възкликнал на трапезата си Веспасян, огорчен, че не успял да стори нищо добро и прекрасно през изминалия ден.

не е напразен никой ден

когато

те обичам

ПОРТРЕТ НА ПОТОК

         

            ПОРТРЕТ НА ПОТОК

                                   да имаш глас
                       за всичко което ненадейно руква

На другия хребет

на другия хребет

е нощта

тук помня залеза

Жалостта

За толкова неща тъжа

мъчно ми е за теб и Него

за красотата неразбрана за скръбта

преди да имам всичко

богат съм на тъга и жал

ПОРТРЕТ НА МОРЕ

             

                                      ПОРТРЕТ НА МОРЕ
                                             да имаш обич
                                                       за всяка своя капка