Огюст Реноар, През гората (Pierre-Auguste Renoir (1841–1919)
Through The Woods, 1877)
Through The Woods, 1877)
Стара история разказва, че един мъдрец било посетен от двама велики владетели.
Всеки от тях притежавал всичко, за което може да се мечтае – прелестни дрехи, накити, здраве, младост, стотици прекрасни девойки, обширно, плодородно и многолюдно царство. Двамата били съседи и приятели, но дошли при мъдреща да разреши спора си – кой от тях е по-щастлив?! И владетелите изтъквали преимуществата си ту скъпоценни камъни, ту пауни, папагали и разни сладкогласи птици или екзотични храни, но така и не можели да разрешат препирнята.
Мъдрецът, след като ги изслушал търпеливо, ги помолил да влезнат в неговата градина. Било пролет всичко цъфтяло, ухаело неустоимо, а пойни птички огласяли ведрото небе със щатливата си обич... Мъдрецът ги помолил да помълчат малко и да се разходят в малката градинка. Единят стоял прав и гледал безучастно, а другия склонил глава над един цъфнал цвят и вдъхнал аромата му. Тогава мъдрецът извикал:
- Ти си найстина щастлив, защото спречкването ви не те накара да се разгневиш дотокова, че да не можеш да се порадваш на цъфналото цвете. Ти си истински щастлив, защото имаш талант да се радваш.
- А ти – обърнал към другия – сияйни и могъщи, не губи дните си в гордост, а търси радостта.
Двамата си тръгнали, но на врата на градината, изгубилият казал:
- Всъщност най-щастлив си ти мъдрецо, защото не ти е нужно нищо повече от ведрия пролетен ден.
Казва, че на следващата сутрин спечелият обявил война на загубиля, бил се възгордял от думите на мъдреца. Как е минала войната никой не знае, но градината на мъдреца и до ден днешенцъфти всяка пролет, макар и там да не живее никой и да не се отбиват всемогъщи люде...
Мъдрецът, след като ги изслушал търпеливо, ги помолил да влезнат в неговата градина. Било пролет всичко цъфтяло, ухаело неустоимо, а пойни птички огласяли ведрото небе със щатливата си обич... Мъдрецът ги помолил да помълчат малко и да се разходят в малката градинка. Единят стоял прав и гледал безучастно, а другия склонил глава над един цъфнал цвят и вдъхнал аромата му. Тогава мъдрецът извикал:
- Ти си найстина щастлив, защото спречкването ви не те накара да се разгневиш дотокова, че да не можеш да се порадваш на цъфналото цвете. Ти си истински щастлив, защото имаш талант да се радваш.
- А ти – обърнал към другия – сияйни и могъщи, не губи дните си в гордост, а търси радостта.
Двамата си тръгнали, но на врата на градината, изгубилият казал:
- Всъщност най-щастлив си ти мъдрецо, защото не ти е нужно нищо повече от ведрия пролетен ден.
Казва, че на следващата сутрин спечелият обявил война на загубиля, бил се възгордял от думите на мъдреца. Как е минала войната никой не знае, но градината на мъдреца и до ден днешенцъфти всяка пролет, макар и там да не живее никой и да не се отбиват всемогъщи люде...
