неделя, 17 май 2009 г.

Чаен аромат - хайку поезия




В чашата чай
небето трепти
жадно отпивам

Кутийката за чай
пази шепота
на твойте пръсти

Прозорецът потънал е в пара
чаен аромат
нещо ни разказва

Прозорецът замъглен от пара
бързам в къщи
ти ме чакаш

Ценна е
чаената чаша
ръцете ти са я държали

За устните ми
ти си питие
на глътки пия теб и себе си

В чаената чаша
твоето отражение
не смея да отпия

Чаша чай
а е побрала уханието
на цялата гора

На масата
самотна е чаената чаша
без твоята ръка

Не пий
утайката на дъното
ще се развеселиш от мъка

Чай
отпивам
уханието на полето

Пием чай
споделяме горчиво-сладкия вкус
на живота

Вън зимен ден
а в къщи горско ухание
пием чай

Весело бълбука чайник
припомня
слънчевите дни

Преди изгрев
чаен аромат
буди слънцето и мен

Горчив вкуса на чая
уча се
сладостта да доловя

Водата от сухите билки
аромат извлича
твоята нежност обичта ми

2 коментара:

  1. Прекрасни са! :)))
    ...
    А сега:

    птица прелетя
    под слънчевото небе
    красива жена

    P.S.
    За много години!
    Желая ти много здраве, щастие и много успехи!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.