Само есенният ден познава истински щастието. Споменът за лятото е загубен като надежда, слънчевите лъчи пречат да се мисли за зимата. Вече нищо не се очаква. Плодовете са дадени. Топъл денят е съвършен. Кротко падат листа. Нищичко не бърза за никъде. Всичко е още тук и аз съм тук.
щастието
да живееш
без надежда
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.