петък, 20 ноември 2009 г.

Пред прозореца пеят славеи



Нищо не струва толкова скъпо колкото цял ден, прекаран в тъга!
Под прозореца пеят славеи - каква сладост!
Защо винаги часът на щастието се отлага за друг ден, а не сега?!
Красотата събужда копнежи...


сега не утре
цветето
цъфи


Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)