Пух от тополи

все тук
старата топола
все нанякъде отлитат пухчета

топола стройна
самотата й полюшва се
до безкрая

залюля се всичко
пролетен вятър
пиян от аромат

сякаш сега
вселената възниква
навред лети пух от тополи

край реката
тополи хоро
извиват

цял ден лети
не пада пухче
от топола

светът е миг
от порвом цвят
а сетне пух

пролетни облаци
мамят ме
отново да мечтая

видимо и невидимо
оглеждат се в тишината
на водите