събота, 6 юни 2009 г.

Отронени стихове


пролетна гора
под всяко листенце
укрито гласче

цял ден нито
миг тишина
шумоли зеленината

поле иглики
внезапни галактики
тук и там

пролетно почистване
с праха под дивана
изметох и мъртвото щурче

всяко цъфнало цвете
ново основание
да бъдеш

как да тъгуваш
в разцъфналата
градина

вятър
напоен с ухания
почти видим

и Бог се смалява
за да сътвори
калинката

бързи бистри води
нищичко
не помнят

прецъфтяха
всички дървета
вече отново мога да тъгувам

3 коментара:

  1. Лятната гора -
    цветна пътека пее.
    Щурците скрити.

    ***

    Денят мълчалив.
    Реката гръб извива.
    Птици прелетяха.

    ***

    Цъфнаха цветя
    на смълчаните поля.
    Дъждът заваля.

    ***

    Развеселяваш
    животните в гората.
    Не се ядосвай!

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасни стихотворения. Поздрави

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти!
    Бъди щастлив винаги!
    Слънчев е денят.

    Николай :) :) :)

    ОтговорИзтриване

Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.