Лежи контрабасът
нямо тяло
от здрача на самотата надвито
светлина натежала
с красота
която крие в мрака на свийте звуци музиката на дълбините
музика за нечии ръце
вещи в нежността
със силата дарени
празнотата в глас да ваят
мисъл в плътен цвят
виолетово кармин кафяво
вдигни ме
не ме оставяй в тишината да лежа
тъмнината на нощта с моя смугъл сенчест глас трогни
за да се роди отново
светлината
от дъха на допира
лъка с ръката
със струните лъка
да дишаме живота да звучи дъха ни
музиката срещу самотата
насочи
не е живяло нищо което с обич не е извикано да пее
мълчи това което недокоснато остава
защото обич е
това което
музика поражда
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.